Форум

Интересен въпрос! Мненията на богословите се разминават. Аз бих се въздържал да изкажа някакво категорично становище, но ще представя три гледни точки, които съм чувал и които ми се струват разумни. Според някои богослови, изкристализирането на Православната догматика в настоящия й вид става в богословския синтез на св. Максим Изповедник. Това не е случайно. След осъждането на монофизитството на Халкедонския събор (451г.), се появява и т.нар. монотелитство, което е и последната голяма ерес свързана с христологичната проблематика. Именно с нея се бори св. Максим и именно възоснова на неговите писания е произнесена и анатемата срещу монотелитството на Шестия събор (трети Константинополски) през 680-681г. Освен това, на Петия събор (553г.) е анатемосано учението на Ориген, който (както стана ясно от предходни теми в този раздел) е бил голям авторитет в древната Църква. Св. Максим, така да се каже, усвоява и преработва онези елементи от Оригеновото учение, които са в съзвучие с Църковната доктрина и по този начин ги запазва за идните поколения. Това е напълно видно от неговите съчинения и най-вече от т.нар. "Въпроси и отговори към Таласий".
Други смятат, че процесът на формиране на Православната догматика приключва със св. Йоан Дамаскин, тъй като неговото съчинение "Точно изложение на Православната вяра" и до днес се смята за нормативно в областта на догматиката (продават го и в Православните храмове из страната).
Трети обаче са на мнение, че този процес е окончателно завършен едва с големия богословски синтез на св. Григорий Палама през XIV век, тъй като тогава се решава проблемът за нетварните Божествени енергии или за отношението между Същност и енергии у Бога, който е от особено голямо значение за Православната монашеска мистика и най-вече за исихасткия праксис. Разбира се, исихазмът има своите корени много векове преди св. Григорий Палама, но именно той му дава окончателната богословска обосновка и така бива преборена и последната голяма ерес, заплашвала чистотата на Православието - варлаамитството.