Форум

Св. Йоан Дамаскин, в своето "Точно изложение на Православната вяра" пише следното:

"Изповядваме съществуването на божествената Ипостас (на Словото) преди времената и вечно като проста и не сложна, несътворена и безтелесна, невидима, неосезаема, неописуема, притежаваща всичко, което и Отец, понеже Словото е единосъщно на Него, нo различна от Ипостасата на Отца по рождение и по отношение, съвършена, винаги в Ипостасата на Отца; твърдим още, че, без да се откъсне от недрата на Отца, Словото по неописуем начин се всели в последните дни в утробата на Св. Дева, безтелесно и непостижимо, едничко То знае как, и в предвечната си Ипостас прие плът от Св. Дева... по този начин Ипостасата на Бог Слово стана Ипостас на плътта и досегашната проста Ипостас на Словото стана сложна, съставена от две съвършени природи - божествена и човешка;"

Според определението на IV Вселенски събор, двете природи на Христа, божествената и човешката, са съединени: "неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно". За да обясни това единение, макар, в своята пълнота, то да е недостъпно за човешкия разум, св. Максим Изповедник (580-662 г.) използва термина перихореза, което означава взаимообщение или взаимно проникване. Човешката природа бива пронизвана от божествената, при което самата тя, започва да действа по свръхприроден, божествен начин. Тук св. Максим Изповедник и другите свети отци на Православието използват една метафора, въведена за пръв път от Ориген - Божествената природа пронизва човешката, както огънят пронизва нагорещеното желязо - желязото не загубва собствените си свойства, но бива изцяло обхваното от огъня и самО, в известен смисъл, става огън.
Именно в перихорезата на двете природи у Христа се разкрива смисълът на Въплъщението, което многократно бива изтъквано от всички Византийски отци на Православието: Бог става човек, за да може човекът да стане бог! Или, ако си послужим със самите благодатни слова на светия отец:

"Оснвателя на битието на всяка видима и невидима твар с едно мановение на волята Си преди всички векове и преди самото произхождение на тварното битие, неизказано имал за него преблаг замисъл, състоящ се в това, Самият Той неотменимо да се смеси с човешкото естество чрез истинско съединение по ипостас и неизменно да го съедини със Себе Си, така че и Сам да стане Човек, както Сам знае, и човека направи бог чрез съединението със Себе Си." (Thal., 22).