Форум

За да "преведе" на езика на богословието исихасткия духовен опит, св. Григорий се обръща към едно понятие, което присъства във византийската традиция, още от самото й начало, но което все още не било напълно изкристализирало в догматическа формулировка. Това понятие е Божествена енергия. От гръцки език, думата energia буквално се превежда като "действие". Библейската и светоотеческа основа на учението за Божествените енергии, св. Григорий разкрива в следното тълкувание на Свещ. Писание:

"Иоан, богословски най-надареният от евангелистите, в Откровение изброява седемте духове... казвайки "благодат вам и мир" от Бога и "от седемте духове" и "от Иисуса Христа" (Откр. 1:4-5). След това пък вижда и Христа като Агнец в седем духове, имащ "седм рога и седем очи" (Откр. 5:6). Това всъщност е предвъзвесетено и от Исая още преди апостолите, който казва, че върху младочката, покарала от жезъла на корена Иесеев, ще почиват седем духове. Когато пък Захарий видял седем кандилца, с по седем цеви на кандило, Ангелът изтълкувал тези видения като казал: "ония седем – това са очите на Господа – които обхващат с поглед цяла земя" (Зах. 4:2-10), показвайки, че седемте духове - това са по пририда съществуващите в Бога промислителни прояви и енергии, както другаде и Григорий Богослов ни е научил: "обичайно е за Исая да нарича енергиите на Духа седем духове"."

(Св. Григорий Палама, "За Божественото единяване и различаване", 33)

Догматичната формулировка на учението за отношението между същност и енергия у Бога е формулирана на специален събор през 1351 г. Документът включва зададените от императора въпроси и съответните отговори на св. Григорий Палама. Документът гласи:

"I. Различават ли се в Бога, по достоен за Него начин, същността и енергията? – Да, в единия Бог се различават, ала без отстояние, същността и същностната природна енергия: първата е сама по себе си съществуваща, абсолютно единна, непричастна и неименуема; втората съществува спрямо друго, единна-и-множествена, допускаща причастност към себе си и назовима.

II. Тварна или нетварна е в този случай енергията? – Енергията е нетварната природна благодат, низхождаща от Божията същност.

III. Не е ли тогава Бог съставен от същност и енергия? – Не, защото и същността, и енергията са единият жив Бог, който съхранява простотата си дори и след това богодостойно различаване.

IV. Ако обаче прилагаме името на божествеността и към енергията, и към същността, то не е ли това двоебожие? – Не, защото така са постъпвали и отците на Църквата, а тях не можем да обвиним в тази ерес.

V. Правилно и благочестиво ли е да се твърди, че същността е по-горе от енергията? – Да.

VI. На какво сме причастни – на същността или на енергията Божия? – Само на енергията.

VII. Тварна или нетварна е Таворската светлина? – Нетварна, доколкото е Божествена енергия."

(Съборния документ е даден в изданието на Patrologia Graeca (Cf. PG t. 150, col. 732 – 754), цитираният тук превод е на проф Ц. Бояджиев.)

В историческа перспектива, с решенията на този събор приключва процесът на формиране на Православната догматика. Първоначално на съборите са се изяснявали отношенията между същност и ипостас в Божествената Троица, после обект на дискусия са били отношенията между двете природи на Христа, а на Шестия вселенски събор е установено отношението между природа и воля у Христа. На събора от 1351 г., който макар да няма статут на Вселенски е бил голямо събитие в духовния живот на Православния свят, окончателно е решен въпросът и отношението между същност и енергия у Бога.