Информацията в посочения от вас линк към Руската Уикипедия е непълна. "Согрus Агеораgiticum" съдържа не две, а четири съчинения: "За небесната йерархия", "За църковната йерарахия", "За имената Божии", "За тайнственото (мистическото) богословие". Анонимният автор на тези съчения, подписал се с името Дионисий Ареопагит е живял в края на пети, началото на шести век и най-вероятно е бил из средите на сирийските монаси.
Текстовете от т.нар. "Ареопагитски сборник" са смятани за авторитетни както от Православната, така и от Католическата Църква. Голямото православно светило, св. Григорий Палама, в обосноваването на
учението за нетварните Божествени енергии, често се позовава на тези текстове.
Основен момент в учението, съдържащо се в "Ареопагитиките" е тройният път на богопознанието, който включва:
1. Катафатическо богословие. То се изразява в положителните съждения, които изказваме относно Божествената Природа и свойствата на Бога, които са ни разкрити от Свещ. Писание. Така например, ние казваме, че Бог е един и троичен и говорим, че Отец ражда Сина и че Св. Дух изхожда от Отца. Също казваме, че Бог е благ, милостив, справедлив и т.н.
2. Апофатическото богословие. Тъй като Божествената Природа многократно превъзхожда способностите на човешкия разум, ние използваме и негативни определения по отношение на Бога (т.е. казваме какво Бог не е), за да подчертаем Неговата трансцендентност. В "За мистическото богословие" се казва:
"И тъй, ние твърдим, че Причината на всичко (т.е. Бог)... не е тяло; че няма форма, нито вид, нито качество, нито количество, нито обем; че не пребивава в място, че е незрима и неосезаема..." и т.н.
3. Символно богословие. Чрез него ние изразяваме определени идеи за Бога, с посредничество на метафори. Този метод се използва и в Свещ. Писание, когато например се говори, че Бог седи на престол или в стихове като:
"Бог е съдия праведен... ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си... прави стрелите Си палещи." (Пс. 7:12-14) и др.
Според мен, не е редно да се спекулира, като се привиждат "неоплатонически" влияния в текстовете на "Ареопагитиките". Изразните средства използвани в тези съчинения са Православни. Това, че понякога Византийските отци използват термини, които са били използвани и от неоплатонически автори се дължи на факта, че и едните и другите, са писали на един и същи език - гръцкия.